Тръмп може да не е в състояние да сложи край на войната, която започна с Иран, дори и да искаше

Вижте всички тематики Връзката е копирана! Следвайте

Война, която е „ извоювана “, само че и „ към момента не е завършила “. „ Екскурзия “, която изисква „ безусловната капитулация “ на Иран. Реторичните възли на президента Доналд Тръмп пасват добре на стила му на диктуване на осведомителната диета на Америка, само че се разпадат, когато се натъкнат на жестоката действителност на спора.

„ Победата “ във войната не е като в спорта: резултатът не афишира спечелилия след авансово контрактувана дълготрайност. Храбростта и видеоклиповете в геймърски жанр на държавното управление на Съединени американски щати, до момента в който продължава офанзивата си против Иран, опровергават изключителната съвестност на един неразгадаем миг: какъв брой надалеч би трябвало да стигнат американците, не просто да разгласят „ ние спечелихме “, както направи Тръмп в сряда в Кентъки, а да накарат Иран да се държи по този начин, като че ли е претърпял проваляне?

Сега Тръмп е заловен в най-стария капан на актуалната война – вярвайки, че една бърза, хирургическа военна интервенция ще докара до бързи, трайни политически резултати. Съветите го направиха в Афганистан; Съединени американски щати в Ирак през 2003 г.; Путин го направи в Украйна и към момента се бие. Каквато и мощ една войска да се провали или да успее да приложи първоначално, хората, които нападна, имат по-голям ангажимент да пазят своите земи и домове.

Белият дом може да се е втурнал в това, употребявайки опцията за обезглавяващ удар, възложен от израелското разузнаване. Израелският министър председател Бенямин Нетаняху има доста разнообразни районни цели и дългото присъединяване на Съединени американски щати против Техеран дава отговор на желанието му за Иран в непрестанен колапс, който към този момент не е опасност. Но гибелта на висшия водач Али Хаменей на 28 февруари аргументи толкоз проблеми, колкото и позволи.

Няма Делси Родригес, която да чака Тръмп да помаже, какъвто беше казусът, когато американските сили заловиха венецуелския президент Николас Мадуро. По-скоро иранските хардлайнери запълниха вакуума със сина на Хаменей, Моджтаба – същият човек, който Тръмп обществено сподели, че не желае.

Не е ясно дали Моджтаба е в задоволително положително здраве, с цел да запише видео, обявяващо неговото водачество, макар че това, което иранските държавни медии споделиха, че е първото му известие, откогато той стана висш водач, беше прочетено в ефир в четвъртък.

Съвсем ясно е, че Корпусът на гвардейците на ислямската гражданска война (IRGC) търси кръвно възмездие за безмилостното ликвидиране на своите командири, тъкмо както бихте очаквали американските войски, в случай че Тръмп, Обединените началници и огромна част от разследващата общественост на Съединени американски щати бяха убити.

Този яд пречи на непосредствените вероятности на Тръмп за край. Иран – в границите на 13 дни – трансформира това в тест за устойчивост, който наподобява оцелява.

Съединени американски щати могат да бомбардират с месеци, само че не и без да изчерпят своите жизненоважни ресурси от муниции и да се изправят както пред по-големи политически вреди преди междинните избори през ноември, по този начин и без риск от повече жертви в Съединени американски щати.

Иран ще продължи да губи ракети-носители, бази за дронове, личен състав и инфраструктура, само че евентуално ще оцелее задоволително, тъй че силите му в никакъв случай да не стопират и да падат на колене. Лидерите на IRGC са се подготвяли за този миг от години. Това е тяхното предопределение. Може да им свършат бомби, дронове или даже хора, само че не и мотивация. Това също беше урокът от Ирак и Афганистан.

Иран е разграничен в поддръжката си за режима. Но въздушните бомбардировки основават странни другари измежду бомбардираните. Недалновидната визия, че задоволително прецизни удари биха могли евентуално да обезпечат необятно иранско национално въстание, постепенно се разобличава като машинация. Демокрацията и промяната на режима в този момент са блян в огледалото за назад виждане на Тръмп, до момента в който той търси завършек на войната.

Вместо това се разкриват рестриктивните мерки на въздушната мощност на Съединени американски щати. Тя може да трансформира режими – във връзка с техните качества или лидерски фигури – само че към момента, с Иран, е съумяла да принуди режима да промени методите си или да принуди да промени режима. И с течение на времето баражът евентуално ще стане по-малко ефикасен и по-смъртоносен за цивилните – защото описът на задачите изтънява и обектите, които американците и израелците би трябвало да ударят, стават все по-заплетени в живота на цивилните.

За иранците изчислението риск против заплащане върви в друга посока: те могат да тормозят и унищожават кораби в Ормузкия пролив, поддържайки цената на петрола над 100 $ и принуждавайки международната стопанска система да стачкува, че Тръмп е трябвало да планува това. Ракетните обстрели на Иран може да станат по-малко, само че самото им неизменност е победа.

Сега, когато Тръмп стартира да приказва за края, всекидневно и за успеха, той го направи прекомерно осезаемо, че желае да спре. Дисциплината на известията е потребна по време на война и той е уведомил врага си, че желае да излезе незабавно.

И по този начин за режима на Иран пътят към успеха – или най-малко не към провалянето – внезапно е доста явен, въпреки и дълъг. Просто би трябвало да оцелее. Тръмп или Израел биха могли да убият втори Хаменей, само че произлизащата от това иранска увереност ще бъде още по-трудна за победа. (Американците научиха в Афганистан, че техните нощни набези против талибанското управление в действителност вършат по-трудно прекъсването на войната – те остават единствено с горещи глави, скърбящи синове на мъртви водачи, с които да се опитат да приказват.)

И въпреки всичко това не е „ Вечна война “ към този момент. На 13 дни е. По-вероятно е тихата дипломация или чистото безсилие да доведат до изгубване на насилието през идващите седмици, тъй че и двете страни да могат да претендират за победа.

След това режимът на Иран ще се възвърне, по-твърд, по-насилствен, по-брутален – членовете му осъзнават, че цялата мощност на американската военна мощност може да убие техния висш лидер, да опустоши армията им, само че все пак да не измести непопулярната си кабала. Това е огромен психически успех. Русия и Китай безспорно ще им оказват помощ да си стъпят още веднъж на краката – не високи 10 фута, само че задоволително постоянни, с цел да нанесат удар.

Съединени американски щати евентуално ще би трябвало да обмислят наново нахлуване, в някакъв миг в бъдещето, с цел да понижат възобновения Техеран. Може също по този начин да се изправи пред същата алтернатива, пред която в този момент е Европа с Украйна. Русия принуждава европейските съдружници на Украйна с асиметрична война – бойкот и хакерски атаки – с цел да предизвика вероятно по-широк спор, като в същото време постанова разноски. Иран евентуално ще попадне в същия модел: дразнете Съединени американски щати задоволително постоянно, с цел да е явен неуспехът на Съединени американски щати да подтиснат Иран, само че не задоволително, рискувайки още веднъж да отвори спор.

Най-сериозното решение, което всеки американски президент може да вземе, е да изпрати войските си на война. Тръмп не е самичък в бъркането на тази топка: Джордж У. Буш го направи (два пъти). Барак Обама смяташе, че може да завоюва Афганистан, в случай че се постарае малко повече, а хаосът от отдръпването на Джо Байдън дефинира какъв брой зле Съединени американски щати схващат неуспехите си там.

Източник: cnn.com